Тази история трябва да започне няколко години назад във времето... И разбира се, както повечето истории на един хазартно зависим и тази е свързана с лъжи, напразни обещания и силни разочарования. Но всичко това бе преди.

 Не помня точната дата, но нека я определим като "преди 5 години:. Тогава аз все още мислех и силно вярвах, че следващият залог ще промени живота ми. Че с "големият джакпот" ще успея да върна всичко загубенои да живея щастливо. Но разбира се, всеки следващ залог не носеше това, а само и единствено още болка, още мрак, още по-дълбоко финансово и емоционално потъване. И лъжи! Много лъжи, безкрупулни такива, лъжи на които дори самия аз започнах да вярвам. Ние, компулсивните комарджии(хазартно зависимите) започваме да лъжем заради хазарта отрано. Първо са беобидни таквиа, като например "само един мач ми избяга в права колонка за хиляди левове". После започваме да лъжем "по малко" близките си, за да не ги разочароваме, лъжи с "добра цел". Но някъде там самите ние свикваме с лъжите и за нас те постепенно се превръщат в начин на живот. В тях ние виждаме единствения начин да прикрием пропадането си в бездната на хазарта. И доста често и на 100% при мен, тези лъжи не бяха защото исках да лъжа, а защото вярвах, че "само още малко и ще спечеля и променя всичко" - тази огромна лъжа, в която искрено вярвах! И след като дадох малко повече "образ" на лъжите и надявам се обяснение защо аз, а и всеки друг компулсивен комарджия лъже, може би е време да се впуснем в разказа за "Лъжата Париж"...

 "Отиваме в Париж! Аз исках да те изненадам, а виж какво направи ти". Това бяха думите ми, лъжата ми, която използвах за да прикрия факта, че отново бях проиграл на хазарт цялата си заплата. Моето момиче отново не можеше да разчита на мен, отново се чудеше какво се случва, защо отново нямам пари при положение, че работя и взимам заплата. И затова питаше, задаваше въпроси и търсеше истината. И след няколко мой опита да я убедя да не пита повече, с реплики като "изненада е", "не искам да ти казвам сега" и подобни елементарни фрази, чрез които се надявах отново да не бъда разкрит и да не попадна в "глух коловоз" без изход, просто от устата ми излезнаха думите "купих билети за Париж, затова нямам нищо от заплатата си". Да си призная честно, не бях планирал тази лъжа. Дойде ми на момента и без задръжки я изрекох. Вероятно тя се дължеше на комбинация от това, че знаех нейното желание да посети френската столица, плюс съвършения усет за манипулация, която всеки хазартно зависим развива до ниво на професионалист. Но да! След като изрекох тази лъжа, аз не се притесних какво ще стане, когато моето момиче я разкрие. а се успокойх, защото си мислех, че това е идеалната лъжа, представях си, как след това ще ме остави на спокойствие да продължа да дълбая дъното. 

 В действителност не помня колко дълго, тази бързо скалъпена лъжа, продължи. Всъщност се съмнявам, че жената до мен е повярвала в нея. Но аз вярвах! През следващите дни и седмици аз продължих да вярвам, че "ей сега" ще спечеля и след това ще купя така мечтаните билети до Париж. И залагах, и залагах, и залагах...

 За добро или лошо, не помня точно как поредното ми падение бе разкрито. Нито кога точно, както вече споделих. Но за сметка на това помня кристално ясно думите на любимата ми: "Това за Париж беше лъжа, нали"? Изрече ги с ясна интонация, увереност и (според мен) много болка и дълбоко разочарование. Разочарование не заради това, че няма да отидем в Париж, а защото отново бях предал нейното доверие. И така Париж остана само мечта, която се изпари в един низ от залози, лъжи и разочарования.