МВР Болница

Каква е връзката между МВР Болница и хазарта?

 Вероятно всеки човек, който живее в София е минавал покрай нея. Намира се точно до Руски паметник, като вероятно ако не е надписа на фасадата й, няма и да разберете, че е болница. Вероятно за мнозина... всъщност за почти всички хора, това е просто едно от местата, където може да получите лечение, което е нормално, все пак е болница. 

 Преди няколко седмици, разхождайки се в центъра на София, неусетно минах пред нея. Спрях, загледах се и отново се върнах там - на преглед в МВР болница, един, ако не и най-неприятния момент в живота ми. Вероятно някъде тук ще си зададете въпроса "Е какво общо има това с хазарта"? Дайте ми няколко реда време и ще обясня. Но нека започна своя разказ от малко по-назад...

 Работех в една от най-големите, в световен мащаб, компании за потребителска електроника и по-конкретно в офиса на представителството й в България. Бях на добра и престижна позиция, с прилично възнаграждение и допълнителни облаги, особено предвид възрастта ми тогава - около 25 годишен. Обожавах работа си и я вършех с голямо удоволствие и страст и смея да твърдя, че не я вършех никак зле. 

 Но горе долу в този период, хазартната зависимост завладяваше живота ми все повече и повече. Живеех от аванс до малкото останала заплата, а после следващ аванс и така до безкрай. А към това започнах да добавям кредити и безброй лъжи и заеми от приятели, познати и колеги. Не веднъж се случваше да взема служебна техника, която ми бе зачислена за служебно ползване, която да заложа в някоя заложна къща, а после да проиграя парите. Връщайки се сега към тези времена, помня една непрестанна въртележка, която всъщност бе целият ми живот. За съжаление почти не помня други моменти от този период. 

 Някъде там, не много месеци след това, за първи път си позволих да прекрача една граница, която днес ми се струва невъзможна за прекрачване - да си позволя да присвоя нещо служебно, което не е мое, или казано с други думи да открадна. Тук е момента да споделя, че тогава аз не мислех, че крада! В моята глава "филма" беше друг - взимам го само за малко, залагам го в заложната, с парите отивам на казино, изкарвам пари и го откупувам и връщам. Но! Но в действителност нещата не се случват така и в действителност си бях един дребен и мизерен крадец. 

 Започнах в началото с телефон - последен модел, висок клас. След това преминах на малък размер, среден клас телевизор, предназначен за демонстрации, после още един и още един телефон, някой и друг лаптоп. И така в продължение на седмици, а вероятно и месеци, в който се въртях в тази въртележка - кражба, казино, загуба, нова кражба, друга заложна, връщане на нещо в офиса, пак взимане, пак заложна къща, пак казино.... Един Ад без край. До момента, в който едва за два дни, гонещ връщане на загубите, откраднах над 10 броя висок клас телефони, както и два телевизора и всичко това на обща стойност над 15 мои месечни заплати в този момент. Бях крадец. Беше събота и неделя. Всичко беше загубено, а лъжата щеше да бъде разкрита в понеделник. 

 Тук правя една вметка от момента, в който пиша тези редове - боли ме, изпитвам силна болка, докато ги пиша и споделям. Спомням си все по ясно тези мигове и това загубено момче, младеж, който бях тогава. Болен младеж. Боли ме, заради това което причиних на хората, които бяха около мен в този момент. Боли ме, страдам докато ги пиша, но искрено се надявам, че тези думи ще помогнат на друг, за да не стига до там. Защото рано или късно, хазарта води точно до там. И го знам и заявявам категорично, защото аз не съм единственият такъв случай и пример, а те са безброй. Боли ме, страдам, не искам да продължавам да се връщам назад, натам, но ще продължа напред, защото това е правилното...

 Неделя вечерта събрах семейството ми. Споделих им какво съм направил, но не всичко. Мислех си, че всичко е прекалено много за тях и няма да могат да го понесат. Казах им за едва половината от "спешно" необходимата ми сума, но не с идеята да върна част от нещата, а за да намеря тези пари и с тях да ходя в поредното казино, където да изкарам още и да си върна всичко. Те, семейството ми, успя да намери сумата с много много усилия, притеснение и нерви. Моли се на приятели и познати, дори сестра ми се опитваше да помогне. Намериха спешно парите и ми го дадоха, с ясната за тях представа, че ще оправя кашата. А аз го взех и напълно като в една мъгла се запътих към казиното. Там беше един още по отвратителен Ад - гонех загубите с още по-големи залози и изключително бързо загубих всичко. Край! Лъжата ми излизаше наяве. 

 Не помня къде прекарах останалата част от нощта, но понеделник сутринта дойде, а аз отидох много по-рано в офиса. Не се качих в него, а изчакай пред сградата, като преди това се свързах с ръководителя на фирмата и му казах, че трябва да говорим спешно и го чакам отпред. Дойде. Вече знаеше какво се случва, бях разкрит. Това което направи ли? Най-правилното нещо, което трябва да се направи с един крадец - повика полиция, а след като дойдоха, полицаите ме арестуваха и заведоха в районното управление. Задържаха ме за 24 часа, разпитваха ме, а аз направих пълно самопризнания. Докато съм бил в районното управление, полицията бр направила обиск в дома ми, бяха иззели договорите от заложните къщи, бяха ги посетили и иззели вещите, които бях заложил. Или казано с други думи - вече дължах пари на лихварите(за тази част и продължение от историята, ще прочетете в друг блог пост), а освен това си бях и доказан престъпник, крадец. Също така вече нямах работа, нямах уважение, нямах... Нищо. 

 Както казах, задържаха ме за 24 часа, но прокурора не беше готов с обвинение, затова ме освободиха. Няколко месеца по-късно получих обаждане от разследващия полицай, който поиска от мен да се явя на следващият ден в районното управление. Направих го, а той ме посрещна с постановление за задържане за 72 часа. Щях да бъда задържан на Г.М. Димитров. И както винаги се прави в такива случаи, преди да бъда отведен там, трябваше да ми бъдат направени обстойни медицински прегледи в.... МВР болница. Да, същата тази МВР Болница, с която започна разказа ми...

 Има много хора, на които трябва и заслужават да посветя този текст - родителите ми, сестра ми, жената до мен, колегите ми. Но искам да ги посветя на двама мъже с инициалите П.М. и И.И. Единият от тях ми даде насоките и препоръките за тази работа, а другият бе моят шеф, ръководител. Искам да им кажа, че се извинявам, че предадох тяхното доверие. Не мога да върна времето назад, нито да поправя тази част от живота си, както и от техния. Но това не е оправдание, а начин да кажа, че осъзнавам, какво причиних и искрено се извинявам за което. 

 Но този текст е и за хората, които си казват "това няма да се случи на мен". Грешите! Ако залагате и си мислите, че може да контролирате хазарта и влиянието му над живота си - грешите! Ако продължите да го правите, ако залозите зачестят, рано или късно ще притъпите всичките си морални устой, ще у иете емоциите и чувствата си, дори и страха си, и ще направите неща, които сега мислите за немислими. Затова спрете навреме! Спрете днес, спрете сега! За да не се случи и на вас наистина! 

 А ако сте си преминал през това или преминавате в момента, то знайте, че има живот и след хазарта. И този живот може да бъде смислен, усмихнат и ценен! 

 

© Спри хазарта. Защото убива!

We need your consent to load the translations

We use a third-party service to translate the website content that may collect data about your activity. Please review the details in the privacy policy and accept the service to view the translations.