Хазартът ни учи на нетърпеливост. 3 секунди за завъртане на новия екран на слот машинката, минута за завъртането на рулетката или някъде толкова за приключване на виртуалния мач! И това в продължение на години… Секунди или минути в трепетно очакване на голямата печалба, която „ще оправи живота ни“. 

 Колко парадоксално, нали? В нас се изгражда една нетърпимост към това да чакаме, невъзможност да имаме търпение за каквото и да било, но имаме търпение да чакаме „ДЖАКПОТА“. 

  Една от най-трудно преодолимите стъпки за мен след деня на последния ми залог, бе да се науча да имам търпение! Струваше ми се невъзможно! Че защо да чакам, когато мога просто да вляза в казиното и за няколко секунди да оправя всичко? Хммм… Да „ОПРАВЯ ВСИЧКО“, чрез казиното, заради което съм надробил това ВСИЧКО, което сега трябва да оправям? Замисляли ли сте се, колко глупаво звучи това? Докато залагах, аз не се замислях. 

 Процесът на възстановяване, на стабилно лечение и отдръпване от хазартната зависимост изисква време. Което значи и търпение. Също такова време и търпение изисква и възстановяването на отношенията ни със семейството, с приятелите, връщането на задълженията също. Време, търпение и убеденост, че вървите в правилната посока. А как може да знаете дали това, да спреш хазарта е правилната посока? Хммм… мисля си, че знам точно как да ви отговоря: колко пъти сте чували от някого или сте си казвали, колко много съжалявате, че сте влезли за първи път в казиното, че залагате, че страдате, че пропилявате живота си заради комара? Много, нали? А колко пъти сте чували някой да каже, че съжаля2ва защото е спрял комара? Николко! Ето това е достатъчно доказателство коя е правилната посока!