Наглед една топка, малко трева и прокрадваща се сянка. Това е една съвсем неглижираща снимка, която трудно "ще хване окото" на мнозина. Но в действителност е много повече от това...

Винаги футболът е бил част от живота ми. Както мнозина други деца, така и аз не пропусках възможност, да се впусна в гонене на коженото кълбо( в действителност в повечето случаи бе гумена топка, но не това е важното). С времето започнах да научавам футболисти, да посещавам футболни мачове, да навлизам все по-дълбоко в детайлите на футболната игра. Стаята ми бе пълна с всякакви спортни вестници и списания, а стените от край до край покрити с плакати на любимия ми клуб. От малкото дете, гонещо топката в краен столичен квартал, аз се превърнаха в запален футболен привърженик. Обичах играта, обичах футбола!

Започнах да залагам на 13-14 годишна възраст. С малко, незначителни суми и далеч не редовно. В пика на моята хазартна зависимост (около 10-11 години), когато бях в средата на 20-те си години, по-скоро рядко залагах на футболни срещи. Но хазартът успя да убие любовта ми към играта, да я постави на заден план и почти да я съкруши в мен. Все по-рядко гледах футбол, все по-рядко се интересувах от футбол. А ако го правех, то беше заради залога. Гледах някоя футболна среща , не заради самата среща, а заради залога на нея. А дори и да нямаше залог, той отново беше в главата ми - " по дяволите, защо не заложих" или "ех, за този точен резултат коефициентът щеше да бъде 5.60(например)". 

Почти спрях да посещавам и мачове на любимия ми футболен клуб. От човек, който не пропускаше мач, се превърнах в такъв, който почти не посещаваше стадиона. 

Всъщност, вероятно един от най-яките примери, как любовта ми към играта беше засенчена от хазартната зависимост, бе в мач за купата на България. В него един срещу друг се изправяха клубът, който подкрепям от дете и вечните ни съперници. Не помня много от самата среща, дори да си призная грам. Освен че мачът завърши на равно и следваха продължения и дузпи. Но аз имах друга работа. Оставих клуба си, оставих приятелите си, с които бяхме заедно на този мач и напуснах стадиона. Имах "по-важна" работа - трябваше да отида в казиното, където предстоеше томбола, а ако не присъстваш, дори и да бъдеш изтеглен, губиш своята награда. Жалко, нали? В действителност по-скоро поредното доказателство, как хазартът убива всичко, което обичаме. Прави го бавно, но сигурно....

Но, нека се върна на снимката, която съпътства тази публикация. Тя е направена на 12.05.2024 година. А зад нея се крие около 45 минути подавания между мен и мой приятел. 45 минути, които ми показаха отново, какво значи "ДА ОБИЧАШ ИГРАТА"! Но не заради залозите, свързани с нея, а заради самата любов. Да гледаш футбол, не заради броя корнери или жълти картони, а заради самата игра. Да изпитваш страст, емоция, интерес, но не към крайния резултат, но не защото "фишът няма да излезе", а защото искаш "твоите" да победят. 

Изминалото Евро 2024 ми показа и доказа, че футболът може и е много повече от залозите и хилядите букмейкъри, които смучат от него. Да, и на този турнир не минахме без задължителните реклами на букита, както на самите стадиони, така и на всичко свързано с тях. Но това бе поредният турнир, който доказа, че футболът е много, много, много повече от това. А също така доказа, че футболът може и без тях. Но кога ли и нашите, родни футболни деятели, ще осъзнаят своята зависимост към лесните пари от хазартните фирми и ще предприемат необходимите действия, за да се дистанцират от тях?