Искам да се върна малко назад във времето, нещо, което рядко правя. Годината е някъде 2017. Тогава работех в представителството в България на една от големите международни компании за електроника като BTL специалист. Мечтана работа - прекрасни условия и добро заплащане, служебна кола, уважение и каквото още се сетите.

 Но зад тази черупка, вътре в мен имаше друг човек - мечтаното момче на всяка компания за залагания! Човек, готов да прекрачи всички морални и физически граници, само и само да вземе пари за хазарт и да залага. И освен че бях готов, аз го правех - лъжи, кражби от близки и приятели, измами на клиенти, колеги и всеки, когото мога... Бях готов на всичко, само и само да намеря пари за хазарт. Вече бях изтеглил кредити отвсякъде, където можеше. Всичко ценно от дома ми беше заложено и проиграно. Приятелите ми ме бяха записали в телефонните си указатели като Иво Борча...

 Някъде там започнах да се възползвам от позицията си и да крада неща от офиса на компанията, за която работех. Започнах с мобилни телефони, след това малки телевизори, които аз и моите колеги използвахме за работа. Но някак успявах да го прикривам. Залагах, връщах, после пак залагах и така в един омагьосан кръг. След това започнах с големи телевизори и стигнах дотам, че откраднах всяка възможна част от оборудването от офиса на компанията и го залаожих в заложните къщи, за да получа пари за залагане. Разбира се, моментът на истината настъпи и полицията се намеси. Арестуваха ме с обвинение в кражба на вещи в особено големи размери. Стойността на откраднатите от мен вещи бе в размер на 79 минимални месечни работни заплати. Разбира се, арестуваха ме. Бях изправен пред съдебен процес и пред съвсем реалната опасност да отида в затвора за 7 години.

 Но това не беше най-големият проблем. Както вече споделих, откраднатите от мен вещи са заложени в заложни къщи. А няма какво да се лъжем - това далеч не са най-светлите бизнеси в държавата ни. След намесата на полицията, органите на реда иззеха откраднатите от мен вещите от лихварите. Те от своя страна искаха парите си и лихвите за тях и подгониха мен и семейството ми. 

 Някъде там се намеси дядо ми и без да задава въпроси, продаде единственото си имущество – апартамента в който живееше. Този човек беше ангел. Не, не го казвам, защото ми е помагал толкова много пъти, а защото беше от хората, които винаги са готови да помогнат на всеки в нужда. А колко много ме обичаше... Винаги беше готов на всичко за мен, само и само да знае и да е сигурен, че ще се оправя и че ще бъда добре и здрав. Той никога не ме е обвинявал, както правеха мнозина други, той просто казваше: "Искам да си добре". Не ме разбирайте погрешно – имах възможността да израсна в страхотно семейство. Родителите ми, всичките ми дядовци и баби са страхотни хора, които обичам и те ме обичат.

 Но да се върна на историята с продажбата на апартамента на дядо ми. Отидохме в нотариалната кантора, дядо подписа документите, парите бяха преведени по неговата сметка и той ги прехвърли на лихварите. От продажбата на двустаен апартамент в столицата останаха точно 1300 лева . Дядо ми беше загубил единственото нещо, което имаше в този живот и нещо, за което беше работил много, но беше щастлив, защото ми помагаше да не бъда... вероятно убит.

 И точно в този ден, веднага след нотариалната сделка, заедно с него пътувахме до апартамента, от който трябваше да вземем вещите си и да се изнесем в следващите 30 дни. Пътувахме в трамвая и той най-спокойно ме попита: „Сине, вече всичко наред ли е, на друг дължиш ли пари”. И тогава му казах: "да, дължа още пари". Знаех точно колко пари са му останали. И му казах, че от тези 1300 лв. ми трябват още 1100. Той веднага стана, слязохме на следващата спирка и се отправихме към банката, откъдето изтегли тези пари и ги даде на мен и от всичко това му останаха 200 лева. Беше спокоен и щастлив, защото ми помагаше.

 И някъде тук идва нещо, което не мога да забравя и прескоча и до днес. Знаете ли какво направих с тези пари? Да, познахте - отидох в първото казино и ги изиграх. Без никакви морални граници и притеснения. След това се прибрах и го излъгах в очите, че вече съм върнал всичко. След това продължих да залагам и да затъвам многократно, дори и с по-големи суми, да се забърквам с по-големи престъпници и да преминавам все повече граници на морал и достойнство....за какво достойнство говорим?

 Миналото си е минало. И да, не можем да го върнем. Но можем да живеем и трябва да продължим напред. Дядо почина, докато все още залагах. Така и не успя да ме види така, както мечтаеше да ме види – здрав и щастлив. Вече три години живея нов живот, прероден. И го живея щастливо всеки ден! Щастлив, защото слънцето изгрява, щастлив, защото мога да дишам, защото съм жив, защото имам невероятна жена до себе си, уникални родители, страхотни приятели, защото имам работа, защото мога да се грижа за семейството си, защото мога да правя всички тях щастливи...

 И защото знам, че има хора, вероятно горе отвъд небето, които вече не са между живите и са се събрали и ме гледат и единственото, което искат е да съм щастлив и здрав. И ще бъда! И за това днес трябва да направя само едно нещо - да не залагам, само за днес! 

 Дължа го на хората, които вече не са между живите, дължа го на хората, които все още са с мен, но както ме научи един приятел в групата на Анонимните хазартно зависими - дължа го най-вече на себе си.

 Процеса на възстановяване от хазартна зависимост е най-доброто нещо, което се е случвало в живота ми. И ако сега някой ме попита дали бих променил нещо, дали бих върнал времето назад и дали няма да направя този първи залог, бих казал НЕ, няма да го променя! Защото ако променя това, няма да бъда човека, който съм днес! Човекът, който виждам в огледалото всеки ден и човека, с когото се гордея!

 Казвам се Иво и съм компулсивен комарджия. Денят на последния ми залог беше 16.9.21г. и ще направя каквото е необходимо, за да остане така!