В последните години, когато разговорът за хазарта става все по-актуален, често чуваме термини като "отговорно залагане" или "контролиран хазарт". На пръв поглед тези понятия звучат логично – както можем да пием по чаша вино, без да развием зависимост, така можем и да "играем умерено", нали?

Но докъде стига контролирането и откъде започва подхлъзването?

Какво всъщност е "отговорен хазарт"?

Отговорният хазарт предполага участие в хазартни дейности, без това да води до вреда – нито финансова, нито емоционална, нито социална. Неговите основни принципи изглеждат разумно:

• Залагане със средства, предназначени изключително за забавление
• Поставяне на ясни лимити за време и пари
• Спазване на предварително взети решения – „играя само 20 лв. и спирам“
• Избягване на емоционално обвързване – играта не е бягство от проблеми
• Никога не се използват заеми, кредити или чужди пари
• Човек може да спре по собствена воля – не когато свършат средствата, а когато реши
• Звучи като зрял и съзнателен подход. Но дали реалността е толкова подредена?

Къде се крие уловката?

Истината е, че за голяма част от хората, участвали, преминали или преминаващи(осъзнато и неосъзнато) през хазартна зависимост, понятието "контрол" бързо губи смисъл. Много от тях започват именно така – с идеята, че "всичко е под контрол".

Само че:

• Когато спечелим – искаме още
• Когато загубим – опитваме да си върнем парите
• Когато сме стресирани – търсим утеха в играта
• Когато сме самотни – хазартът запълва времето
• Когато сме тъжни – той ни „разсейва“

Контролът и отговорността лесно се размива, особено при повтарящи се емоционални състояния. Това е и една от причините хазартът да се счита за особено коварна зависимост — границата между играта "за забавление" и натрапливата нужда да продължаваш е неясна, подвижна и често невидима.

Проблемът с "отговорното залагане"

Хазартната индустрия обича да говори за отговорност – "играй разумно", "определи си лимит", "почини си, ако се чувстваш изтощен". Но тези послания често прикриват реалността, че именно индустрията създава условията за изгубване на контрол:

• 24/7 достъп до онлайн игри
• Бонуси, точки за лоялност, "почти печалби"
• Персонализирани съобщения, които те връщат обратно в платформата и във филма
• Реклами, свързващи хазарта с успех, мъжественост, свобода и принадлежност, популярни личности, които рекламират хазарта с цел нормализирането му в съзнанието на обществото

На практика, понятието "контролиран хазарт" или "отговорен хазарт" се използва, за да се прехвърли отговорността върху потребителя – "ти си виновен, че не можеш да спреш", вместо да се признаят опасните механизми, заложени в самите игри.

За кого контролът не е възможен?

Има групи хора, за които дори минималният допир до хазарт може да е опасен:

• Хора с история на хазартна зависимост
• Лица с други зависимости (алкохол, наркотици, интернет и др.)
• Подрастващи и млади хора с неизградена критичност
• Хора с тревожност, депресия или травми
• Социално изолирани и финансово уязвими

За тях "контролиран" или "отговорен" хазарт не е възможен. Дори малка "проба" може да задейства поредица от събития, водещи до срив.

А има ли изход?

Да. Изход има. Започва с осъзнаването, че не всички игри са просто забавление, и че някои хора не могат да играят "отговорно" – и това е напълно човешко.

Програмите за възстановяване, терапията, груповата подкрепа и личната честност със себе си са ключът. Не всеки ще стигне до дъното, но всеки може да избере да не продължава към него.

Заключение

Контролиран хазарт съществува – поне като идея. Но в реалността, за много хора той е просто първата спирка по пътя към загубата на контрол.

Затова си струва да си зададем въпроса:

👉 Контролираш ли хазарта, или той контролира теб?