Аз съм .... Оптимист! Вероятно това е думата, която трябва да използвам. Винаги се опитвам да намеря положителното, дори и в моменти, когато това е адски трудно. Да вземем например днес, сега. В момента е точно 7 часа и 14 минути, неделя сутрин, а аз преди малко свърших поредната си нощна смяна. Изморен съм, а това, че грам не харесвам работата, която работя в момента дори няма нужда да го коментирам. Но въпреки това съм щастлив, защото благодарение на труда си, имам възможност да прехранвам семейството си, да гоня целите и мечтите си, а и не на последно място - защото се уча на търпение. 

И именно тази сутрин в главата ми се зароди и мисълта за "плюсовете и минусите на хазарта". Но... не, не, секунда изчакайте! Нямам предвид, че има плюсове на това да си хазартно зависим и да си в активна зависимост, нито пък искам да кажа или пожелая на някой да стигне до там, да премине от там, за да извлече плюсове. Не, ни най-малко. Но си позволявам, точно както всичко друго в моя живот, така и от това да извличам някакви позитиви. Всъщност, мисля си, че станах такъв чак след като спрях хазарта.... Или може би не?! Не съм сигурен. 

Но! Да започнем с минусите от хазарта. Ако сте в активна зависимост или пресен, пресен отказал и борещ се с тази болест, вероятно веднага в главата ви ще изникнат мисли за пари, вещи, имоти, кредити и тем подобни. Да, загубата на изброеното със сигурност е минус, но лично за мен има доста по-важни неща. Чудех се дали мога да ги степенувам и подредя, но истината е, че не можах. Затова ще започна с минуса на ВРЕМЕТО. Цялото това време, което ние губим гонейки фалшиви обещания и още по-фалшиви мечти в хазарта, в казиното. Не стига, че имаме толкова малко време генерално, а ние губим часове след часове в залози. Вместо да използваме това време,за да се насладим на истински готините моменти, ние забиваме поглед в някой екран и блъскаме по копчето. И за какво? Какво ще ни донесе това? Парите, който споменах преди малко ли? И? Дори да кажем, че ще се случи, какво ще последва после? Още повече загубено време в гонене на същите тези пари... Докато тотално не загубим и себе си. 

Друга огромна загуба за мен е пропуснатите възможности с жената до мен и дъщеря ни. За това ме е до болка яд. Ама много ме е яд. Защото пропуснах да видя, как расте. Да, аз гледах, но определено не виждах всичко това. Как от едно дете, се превърна в млада, умна, интелигента и трудолюбива жена. И ме е яд, че нямам особено пръст в това нещо. Ама много ме е яд. 

Друг огромен минус е и всичките сълзи, които видях в очите на майка ми, както и тези, които не съм видял, но знам, че тя е изплакала. А какво да кажа за разочарованието в погледа на баща ми? И там боли много, да знаеш,че ти си причината за това. Неприятно е! И това не е по-малък минус от предишните посочени. 

А жената до мен? Това момиче, което загуби години от живота си, за да чака да се събудя и да спра да залагам. Тази силна, прекрасна и уникална жена, която ми вярваше и виждаше нещо в мен, колкото и дълбоко да го бях скрил зад лъжи, измами, залози и липса от дома ни. Това да не би да не е минус? Години наред да не виждах какво съкровище имам до себе си, за да ходя и да гоня едно имаджинерно такова? Уау, какъв глупак съм...

Друг огромен минус от "хазартната ми кариера", минус които ми тежи не по-малко от всеки друг, определено е сестра ми... Буквално загубих най-близкия си човек. Няма да навлизам в подробности в този епизод, но... ако за предишните минуси казвах яд, болка, глупост, то тук вероятно най-правилната дума е непрестанно страдание. Много страдание, за което може би един ден ще имам силите да споделя, защо не и в някой скорошен епизод.... 

Мислейки си за минусите, в главата ми изникват толкова много загубени приятели, толкова много разочаровани и наранени близки, че няма да ми стигне денонощие, за да ги изброя. Затова тук ще сложа направо два минуса, не един. 

Но стига с негативното. Мисля си, че не е зле да започна и с плюсовете, които открих за живота ми по време на активната ми хазартна зависимост. Всъщност не е много коректно да казвам само за този период, а определено трябва да добавя и периода след последния ми залог. Защото ако я нямаше датата 16.09.21 година, когато заложих за последно, определено нямаше да има и плюсове. Да, категорично нямаше да ги има. 

А сега да се впуснем в плюсовете........... Замислих се, дали не звучи леко абсурдно точно аз да говоря за плюсове от хазарта? Точно аз, които в почти 60 епизода, стотици постове в социалните мрежи и часове дадени в това, да оплювам всичко свързано с него, сега да говоря за плюсове? Вероятно може и така да се приеме, но истината е, че няма как да кажа на черното бяло или обратното. Но определено отново ще повторя, че нито един от следващите, нямаше да бъде възможен, ако не бях спрял да залагам. Защото истината е, че накрая, в последните месеци от моята активна "комарджийска кариера", аз вече.... бях тотално изгубен. Букавално ме нямаше. Но, стига черни мисли, да поговорим за плюсовете....

Един от големите плюсве, който мога да посоча сега е гордостта! Започнах да изпитвам гордост от себе си, заради факта, че вече толкова дълго успявам да се боря и да се справям с компулсивното желание за залог. Това определено ме кара да надигам рамене и да ходя с високо вдигната глава. Разбира се, има стотици други, много по-готини и смислени начини, човек да се чувства горд от себе си. Но това е моят живот, моята история и истината е, че аз съм вървял по този път и е съвсем естествено сега да се гордея от това, че съм бил достатъчно силен вчера, както и в дните преди това, както и ще положа усилия да бъда силен във всеки следващ ден, за да не заложа. Как да не се гордея от факта, при положение че знам колко силна е тази болест, колко подценявана е, колко трудно преодолима е? Ами гордея се разбира се! И няма да спра да се гордея, че мога да изляза и да кажа, че съм хазартно зависим, който не залага от 2021 година. 

Друг плюс е това, че докато залагах, се научих да живея без нищо. Може да звучи парадоксално, но нали тезата е, че хазартно зависимите залагат, защото са алчни и искат печалба? Е, сега, когато не залагам, всъщност осъзнавам, че не ми трябват вещи, пари, имоти и скъпи коли. Не, ни най-малко. Имам нужда от приятлеите си, от семейството си, от жената и детето си, от това да пътувам, от това да имам време за себе си. Нямам нужда от много пари, в действителност съм сигурен, че бих могъл да изкарам и известен период от време без пукната стоинка. И знам, че мога да го направя, защото съм го правил многократно, докато залагах. 

Плюсове.... Научих се да ценя парите, труда и реалните, истинските амбиции и цели. Докато залагах, бях абсолютно леке, за което парите бяха просто едни цифрички на екрана и до там. Амбициите ми достигаха до следващия залог и нищо повече. Сега осъзнах и се научих какво всъщност е в действителност всичко това. 

А какво да кажа за любовта? Дали и тя не е един истински плюс? Буквално преоткрих какво е да обичаш. Да обичаш партньора си, детето си, родителите си! Да обичаш живота!!! Докато залагах, някак си не ценях живота и не го казвам просто ей така. Наистина не ми пукаше дали няма да ме удари кола на светофара или някой да ме пребие до смърт. Просто не ме интересуваше. А сега, въпреки че съм едва на 36 години, понякога се замислям, как ме е яд ,че човешкият живот не е по 200 години, защото времето тук няма да ми стигне, за да видя и изживея всичко, което искам. Няма да ми стигне ,за да виждам любовта в очите на майка ми, гордостта в лицето на баща ми, отдадеността в жената до мен.... Да, обичам живота, много го обичам и това е един истински плюс, който няма да науча, ако не бях преминал през хазарта и не го бях спрял. 

Тук ми се иска, да посоча като плюс и приятелите ми. Хората, който не се отказаха от мен или ако са го направили в миналото, след като видяха, че се боря и вървя в посока без хазарт, в посока смислен и усмихнат живот, не се поколебаха да застанат зад гърба ми. Признавам си, че ми се иска да кажа като плюс и това, че съм открил кои са истинските хора, истинските приятели в живота ми. Как съм разбрал кои са хората, които са били с мен не заради мен самия, ами заради нещо друго. Но абсолютно категорично осъзнавам, че ако го направя, това означава да обвиня другите, защото аз съм бил келеш, лъжец и измамник и че заради моите действия, докато бях в активна зависимост, буквално съм ги накарал да ми обърнат гръб. Не! Не те са ме зарязали, а аз ги накрах да ме зареждат. Но да, плюс е, дори два плюса, това че до мен останаха истински, смели, готини хора, които без капка съмнение, мога да нарека ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ. 

БОНУС ПЛЮС: Един от най-големия плюс, който успях да осъзная, благодарение на моята хазартна зависимост е и това, че спрях да залагам, това да видя света през една друга гледна точка. Това ми дава възможност да оценявам нещата, моментите и хората много по-стойностно. Дава ми възможност да се радвам на много неща, дори и на малките - някое цъфнало цвете, усмивка на случаен минувач или учтив продавач в магазина - все неща, на които дори не обръщах внимание до скоро.

Само днес, няма да заложа. Ще направя всичко по силите си, за да не го направя и утре, както и всеки следващ ден!